Икономическо-философски ръкописи (1844)

В своите "Икономическо-философски ръкописи" (1844), написани в Париж, младият Маркс прави първоначални опити за разработване на икономическата теория, която по-късно ще достигне своя връх в основната му работа "Капиталът" (1867). В тези ръкописи той умело комбинира постиженията на британската и френската политическа икономия с критичен анализ на класическата немска философия: читателите могат да открият задълбочено изследване както на Адам Смит, така и на Хегел.

Основна концепция, която Маркс разглежда в Ръкописите, е отчуждението - проблематика, която става ключова през XX век и остава актуална днес. Немският мислител демонстрира как работата при капиталистически условия води не само до физическа деградация, но също така унижава духовното достойнство на човека като свободно същество.

Интересът към ранните произведения на Маркс стимулира развитието на западния марксизъм и вдъхновява алтернативни интерпретации в Източна Европа, които оспорват утвърденото социалистическо разбиране за неговата философия.

С новия български превод на "Икономически-философски ръкописи" добавяме и ново издание на известната статия „Към критиката на Хегеловата философия на правото. Увод“ (1843), където Маркс определя религията като „опиум за народа“ и я вижда не само като протест срещу бездушния свят, а също така призовава за активна борба срещу потисничеството.

Карл Хайнрих Маркс (1818-1883) е германски философ, социолог и политически теоретик. Често се счита за една от най-влиятелните фигури в историята. Той е един от най-забележителните критици на капитализма. Във философските си възгледи развива диалектическия и исторически материализъм; в икономиката формулира теорията за принадената стойност; а що се отнася до политиката - представя концепцията за класовата борба. Според него историята напредва благодарение именно този конфликт между капитала и пролетариата - основен принцип във марксизма - идеологията основана върху неговите учения. Това е видно още от уводната част към прочутото му произведение „Манифест на Комунистическата партия“ (1848 г.): „Историята досега съществувало общество е история та класовата борба“. Основният труд нa Marкc e “Kaпитaлът” (1867 г.).

Той играе важна роля като организатор и участник в Първия интернационал и дълго време работи рамо до рамо с Фридрих Енгелс. Карл Маркс смята, че социализмът неизменно ще бъде заменен с бездържавно обществo без класи - комунизма. Освен убеждението си относно неизбежността na социализма i комунизма , той активно насърчава практическите действия по тяхното реализиране чрез организирани революции против капитализма с цел осигуряване nа необходимите социално-икономически промени . Идеите му намират реализация през XX век със създаването нa множество социалистически държави .