Избрано Т.2: Чевенгур. Изкопът

Романът „Чевенгур“ (1926-1929) на изтъкнатия руски писател Андрей Платонов (1899-1951) притежава впечатляващ вътрешен обхват, който отразява не само времето на автора, но и цяла една епоха. В творбата си той продължава концепцията на Гогол, който в „Мъртви души“ се опитва да представи руския живот през перспективата на Данте и неговата „Божествена комедия“. Адът представлява болезненото безвремие от десетилетията преди революцията; чистилището - периодът на братоубийствени конфликти; а Чевенгур е своеобразният рай с всичките си недостатъци. Събитията в романа са едновременно страшни и абсурдни, ситуациите достигат до крайност в правдоподобността си, а персонажите са дълбоко противоречиви. Творбата беше забранена от съветската цензура и стана достъпна за публика извън СССР чак в началото на 70-те години, докато у нас излезе едва през 1988 г.

Феновете на Платонов познават добре характерния му стил: сякаш авторът се е събудил след катастрофа и е възстановил разпадналия се език. Персонажите от романа „Изкопът“, работници и селяни от ранните дни на съветския режим, строят светло бъдеще, но историята им носи усещане за абсурдност и обреченост - ангажирани със строителството; въвлечени в съветския проект; живеещи под общо наложено бреме.