Изкопът

Сюжетът на повестта "Изкопът" се развива в Съветска Русия през края на 20-те години на XX век, по време на първата петилетка, която е посветена на индустриализацията и колективизацията. Започва изграждането на „светлото бъдеще“, като се прави дълбок изкоп за пролетарски дом, където всички осъзнати членове на обществото ще живеят щастливо. В този изкоп освен надеждите на отчаяните от глад и мизерия хора, предани на Идеята, са положени и телата на „враговете на социализма“. Абсурдността и уродливостта в "Изкопът", представени чрез странния език, подчертават провала на един утопичен идеал, в името който човечността и нормалността са жертваними.

Андрей Платонов (1899-1951) е творец с разнообразно творчество - поезия, разкази, повести и романи като „Чевенгур“, „От полза“, „Усъмнилият се Макар“ ,„В прекрасния и гневен свят“, „Щастливата Москва“ и др., много от които публикувани след неговата смърт. По време на живота си той е подложен не само na остри критики но също така страда от нападките срещу него; животът му служи за пример как съдбите нa големите съветски художници биват унищожавани ако талантът им не слугуваше за целите nа властта или ideологияta.