Густав Вайганд и балканското езикознание

Мая Александрова е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски", където работи в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Тя се интересува от области като общото и балканското езикознание, социолингвистика и етнолингвистика.

Текущият труд представлява докторска дисертация, посветена на значимия немски изследовател Густав Вайганд, който действа през края на XIX и началото на XX век. В него са разгледани биографията му и изследванията върху различните балкански езици, както и състоянието на науката за тях преди неговите усилия; акцентирано е върху неговите приноси и грешки. Основните теми, които Вайганд анализира, включват румънския език с диалектите му, българския и албанския език – тяхното възникване и развитие в Балканските райони, а също така отношенията между тези езици. Тъй като научната работа на този учен не може да бъде отделена от политическите му убеждения и стремежа към обективност относно както лингвистичния статус, така и политическата ситуация на народите от региона, дисертацията съдържа информация за неговите политически възгледи относно конфликтите в Балканите. Особено актуално днес остава твърдението му: „главната маса население в Македония се състои от българи... Ще наричам жителите на Македония българи вместо сърби , тъй като те самите се определят така а техният език е един български диалект."