Приспивна песен в Аушвиц

Историята, вдъхновена от реални събития за саможертвата и мощта на майчината любов!

„Кал, електрически огради и сладкия аромат на смърт - така запомнихме Аушвиц.”
В една обикновена утрин през 1943 г. Хелене Ханеман подготвя децата си за училище. Но по стълбите се чуват звуци от обувки на полицаи. Най-страшният страх става действителност - въпреки че тя е с безупречен расов произход, нейният съпруг, талантлив цигулар, е ром и рискува депортация в концлагер. Заповедта е категорична: Хелене може да продължи живота си свободно, но любовта й и техните деца трябва да бъдат взети. Тя отказва да се раздели със семейството си и тръгва по трудния път към ада - Аушвиц.

Нейното германско потекло и опит като медицинска сестра позволяват на Хелене да започне работа с печално известния д-р Йозеф Менгеле, който в рядък момент на милосърдие я натоварва с организирането на детска градина и училище за децата в лагера. Сред неизмеримото страдание тя успява да осигури поне малко топлина, храна и надежда за най-беззащитните. И ще се бори за тях с всички сили, както би направила за собствените си деца.

Но настъпил е най-мрачният период в човешката история - крематорийте не спират да поглъщат животи.
„Майките нямат политически възприятия. Децата ни са единственото важно нещо; те са нашият дом. За мъжете убийството и смъртта могат да изглеждат естествени. Но ние - тези които даваме живот - считаме убиването в името на идеали за най-голямото престъпление срещу човечеството. Майките никога не стават участници в толкова много смърт.”