Вътрешният глас

Тази книга представлява интересен документ, който отразява стремежа към самостоятелно критично мислене. Такова мислене има свои основи: доверие в точните науки като физика, химия и неврология, съчетано с определено недоверие към социалните науки, които почти не се обсъждат. Освен това тя демонстрира критичност спрямо религията и едновременно с това предпочитание към някои верски учения, изразявайки негативно отношение към лицемерното християнство и по-голяма симпатия към гностицизма и неконвенционалните интерпретации на вярата. Авторът проявява почти фундаменталистка убеденост в индивидуалността на Иисус Христос, разглеждайки го повече като личност отколкото през призмата на църковната институция. В книгата се наблюдава предубедено сравняване на християнските текстове със дзен-будизъм, докато близостите с монотеистични традиции остават игнорирани.

В крайна сметка произведението е есе и размисъл – един уникален поглед върху независимото самообучение и оригинално мислене.