Драган Цанков. Русофоб и русофил

Драган Цанков е значима фигура в българската обществено-политическа сцена преди Освобождението и през първите десетилетия след него, продължавайки до началото на XX век. Неговият динамичен живот и активна дейност като политик го правят спорен персонаж в историята на България. Поради недостатъчно налични лични писма и автобиографични материали, се налага да се използват чуждестранни дипломатически архиви за по-подробно проучване на неговата роля като борец за църковна и политическа независимост. След Освобождението той демонстрира последователност в пренебрегването на българските монарси - княз Александър I Батенберг и цар Фердинанд Сакскобургготски.

Приносът му към обществото е многопластов и оценките за него варират между поддръжници и противници. В началото той проявява патриотизъм и антипатия към Русия, отхвърляйки имперските амбиции на Москва спрямо България. Обаче в края на своята политическа кариера става явен русофил, дори е готов да служи на интересите на Русия срещу заплащане. Той получава висока сума за своето сътрудничество - 20 000 франка еднократно плюс годишна помощ от 40 000 рубли, а също така още 12 000 рубли за издаване на вестник с критики срещу българския княз и правителство. Именно затова е трудно да се направи обективна оценка за действията му: макар че трансформацията му от русофоб до русофил е известна, той остава символично определян като „строител на съвременна България“.