Григор Начович-Велзевула

Григор Начович е български политик и един от основателите на България след освобождението от петвековното османско владичество. Неговите противници неправомерно му приписват прозвището Велзевул, свързано с финикийския бог на злото, Сатана. Той допринася за революционната борба чрез четническа дейност и участва в Руско-турската война за освобождение. Освен това е член на Учредителното събрание, което изготвя Търновската конституция през 1879 г., а също така първи финансов министър на Княжество България и заемал множество министерски позиции в различни правителства. Бил е дипломатически представител и кмет на София, но никога не желаел да бъде министър-председател. Опонентите му дори го включвали като министър в своите кабинети с репликата: „Има Начович, има правителство.“

Той притежава широка образованост и истинска любов към родината, активно се бори за свободата и независимостта на България. Успешно отблъсква опитите на Русия да превърне страната в Задунайская губерния.

Начович демонстрира умерени демократични възгледи с наклонности към консерватизма, което обяснява променливостта му в политическата сфера - винаги работеща в полза на държавата и народа. Не го привличали материалните богатства; той виждал смисъл във всеотдайността си към обществото.

В тетрадката си „Изповед“ той пише: „Не бях алчен или стремящ се към слава; не причинявах зло и затова не бях Мефистофел.“ По този начин реагирал срещу обвиненията от своите опоненти, които несправедливо го нарекли Велзевул напоследък с измислени жестоки упреци.