Пътуване до Индия

Главният персонаж в романа „Пътуване до Индия“ (2010) е Блум, който носи името на героя от Джойсовия „Одисей“. Отчаян от Европа с нейната липса на дух и лицемерие, след като загубва любимата си и убива баща си, виновен за трагедията й, той се отправя към Индия в търсене на мъдрост и забрава в тази загадъчна земя. Началната и финална спирка на неговото пътешествие е Лисабон, откъдето пет века преди него мореплавателят Вашко да Гама тръгва да търси морски маршрут до Индия. Времето на големи човешки завоевания и ентусиазирани колективни начинания обаче вече е минало безвъзвратно. Блум заминава самостоятелно и се връща сам със своите песимистични прозрения. След множество приключения из значими европейски градове - Лондон, Виена, Прага, Париж - героят или по-скоро антигероят в тази пародийна авантюра достига Индия само за да установи същата липса на дълбочина и лицемерие там; той осъзнава, че Изтокът и Западът говорят един общ древен език - този на хищника.

Романът е структуриран в десет песни, които повтарят строфичната формация от „Лузиадите“ - известната епическа творба на португалския ренесансов поет Луиш де Камойнш. По този начин произведението на Гонсало М. Тавареш преобразува класическото западно пътешествие към мечтаното Източно царство в една епопея за разочарование.