Хроника на една предизвестена смърт

Габриел Гарсия Маркес споделя в интервю за „Гасета де Куба“ през 1988 г., че книгата, която му е донесла най-голямо удовлетворение, е „Няма кой да пише на полковника“. Въпреки това след излизането на „Хроника на една предизвестена смърт“ той многократно заявява, че именно тя е неговото най-добро произведение.

При публикуването си през 1981 г. този роман привлича значително внимание по две основни причини: първо, заради впечатляващия тираж и едновременната публикация в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина; второ, защото авторът нарушава литературното мълчание като протест срещу жестоката диктатура на Пиночет.

„Хроника на една предизвестена смърт“ може да бъде определен като битов роман, но не само. Той също така включва криминални елементи и психологически аспекти. Освен това разглежда социални теми – всичко това присъства едновременно в него.

Преди и след появата на романа авторът често коментира своите намерения относно творбата. В диалога „Мирис на гуаява“, написан от Плинио Апулейо Сото, Гарсия Маркес разяснява как чакал тридесет години преди да напише романа си. През 1951 г., когато се случват описваните събития, фактите го интересували не толкова като материал за художествена литература, а повече за репортаж - жанр с ограничено познание в Колумбия по онова време. Бил е провинциален журналист с местен вестник и затова темата не го завладяла веднага; чак много години по-късно осъзнал важността й - убийците всъщност нямали желание да извършат престъпление и опитвали да бъдат спрени без успех.

Втората причина за забавянето била свързана със структурата на историята – действието приключвало почти двадесет и пет години по-късно с връщането на съпруга при отблъснатата жена. Но винаги било ясно за автора, че финалът трябва да представя подробно самото престъпление. Затова решил да добави разказвач – впоследствие установил себе си като такъв –, който свободно ще преминава между времевите линии в романа. След три десетилетия разбрал един важен урок: истинската литературна формула винаги остава истината.

Както вече бе споменато, романът има криминален характер (по случая се водят съдебни производства). За тази причина няма как предварително да изложим основния сюжет или интригата му - читателят сам ще я открие до края с всички детайли.
Приятно четене!