Кръстоносните походи и Средновековна България

След като папа Урбан завършил своето вдъхновяващо послание, Божията благодат разпалила в многобройната тълпа неустоимо желание да пътуват в чужди земи. Той успял да убеди хората да продадат имуществото си и да оставят всичко заради Христос. Както богатите, така и бедните, мъжете и жените, монасите и старците, гражданите и селяните били изпълнени с невероятно желание да отидат в Йерусалим или поне да помогнат на тези, които биха поели към там.

Дори крадци, пиратстващи и други злосторници се преобразили след срещата си с Духа Божий; те напуснали престъпния живот, помирили се с Бога и тръгнали към чуждите страни. С мъдростта си папата призовал всички способни на бой да воюват срещу враговете на Господа. Той със съдействието на Бога предоставял опрощение на греховете за покаялите се още от момента на приемането на кръста и ги освобождавал от телесните лишения свързани с поста.

Като добър лекар той осъзнавал, че участниците в похода ще преминават през дълги преходи всеки ден и ще бъдат подложени на различни приключения – както приятни, така и неприятни. Така достойните слуги Христови щели да се очистят от всякаква мерзост на греха.