Непознатата Волжка България

Непознатата Волжка България

Волжка България представлява друга значима българска държава от Средновековието, която е многократно по-обширна в сравнение с Дунавска България, дори и през периода на нейния разцвет при цар Симеон. Тази територия е известна още като страната на "външните", "великите" или "сребърните" българи. Успехът ѝ се дължи на високото ниво на социалната организация и ясните справедливи закони, които позволяват бързо да интегрира съседни номадски племена и народи. През края на IX и началото на X век Волжка България обхваща големи части от Евразия - територии от северно Карско море до Каспийско море (наречено Българско) и от устието на река Ока до устието на река Енисей.

Трябва да подчертаем, че тази част от България продължава да съществува и днес като духовно и етнографско пространство, което включва основно Татарстан, Чувашия, Башкорстан и множество близки региони с мюсюлманско и християнско население. За съжаление „другата България“ остава малко позната сред хората от Дунавска България. Учебниците по история не споменават за нея въпреки факта, че именно жители от Волжка България изработват самарското знаме и активно участват в Руско-турската освободителна война.

Създаването на Волжка Bulgaria произтича от миграцията на Котраг - синът на Кубрат - през VII век към север след Приазовието. Според византийските хроники: “Котраг преминал реката Танаис (Дон) и се заселил срещу първият брат..!” Ясно става дума за неговият по-възрастен брат Бат Баян със своите последователи, които тогава попадат под властта на хазарите.

Поначало племената начело с Котраг живеят главно около реките Дон и Донец. След десетилетие те решават да напуснат района заради заплахата от хазарите και тръгват към Волга - името ѝ вероятно произлиза от етнонимa “българи”. Значимо място става районът където Волга пресича реката Кама - единствен приток откъм изтока.