Древните българи - прадеди на траките

Днес, като българи в третото хилядолетие, все още търсим своите корени и истинската си история и култура. Ние сме наследници на древен народ, чийто принос е основополагающ за човешката цивилизация. Въпреки това, потънали в ежедневните проблеми за оцеляване, трудно намираме пътя към нашето славно минало. Народ без история е подобен на дърво без корени – той има мизерно настояще и несигурно бъдеще.

Най-притеснителното не е масовата миграция на младите хора зад граница, а фактът, че сами продължаваме да разрушаваме хилядолетната същност на българската идентичност. Това явление не е ново; натрупването на лъжи и полуправди ни води неудържимо надолу.

За да преодолеем тази вредна инерция, необходима е нова и добре обмислена държавна политика. Тук не става въпрос за териториални амбиции спрямо близки или далечни страни, а за изграждане на духовни мостове между българите по света. Изучаването на величественото ни древно минало може да ни обедини и да сложи край на политическите боричкания за власт и облаги. Но привлекателността на материалното остава силна – който никога не го е опитал, няма как да разбере неговата стойност.

"Келепирът" играе важна роля в живота на Бай Ганьо, но това не му пречи да се гордее с произхода си като "булгар". Колко от съвременните ни сънародници са способни да направят същото?