Аутопсия на една любов/ тв.к.

На третия такт, тихо и загадъчно, се включи Жоро с контрабаса: осмина... пауза... осмина... пауза, две осмини... пауза...
"Болеро" от Рабел.

Бени наклони глава към микрофона, постави флейтата на устните си и от нея потече безкрайна мелодия, която сякаш произлиза от нищото - мистериозна,
сладка, топла като испанска нощ и изпълнена с непозната опасност и тъмно желание. Тази магическа музика носеше предчувствие за нещо коварно, което дебне и е неизбежно… с мрачно предупреждение, тържествена атмосфера – ножове в нощта и лоша кръв! - една единствена величествена мелодия без изменения в тоналността, която всеки следващ инструмент поема и повтаря тържественно. Тя се издигаше все по-силно и мрачнееще; ритъмът на барабанчето ставаше все по-ясен и остър. Накрая всички инструменти събраха усилията си във форте – разширена до огромни размери сфера на звука: екзалтирани, напрегнати и обречени… В този момент те избухват на финала в единствения зловещ преход на това страховито произведение, при който мелодията, ритъмът и тактът резонират едновременно в черната пропаст на безкрайното нищо.