Антология на модерната италианска поезия

Ако XIX век е известен с модерната френска поезия, то италианската литература от своя страна определено представлява важен период на креативни изследвания и установява множество нови граници за откритията през XX век. Втората половина на века е особено значима не само защото продължават да съществуват творци като Еудженио Монтале (лауреат на Нобелова награда), Салваторе Куазимодо (също носител на Нобелова награда) и Марио Луци, но и защото се появяват нови поколения автори. Сред тях са Андреа Дзандзото, Мария Луиза Спациани, Пиер Паоло Пазолини и Едоардо Сангуинети, които в сътрудничество с родените след войната Маурицио Куки, Джузепе Конте и Чезаре Вивиани обогатяват вече утвърдената традиция и прокарват път към бъдещите литературни търсения. Тази антология ще запълни една празно пространство в българския културен контекст, имайки предвид че след 60-те години — когато сборникът "Осем съвременни италиански поети" под редакцията на покойния Драгомир Петров стана важно явление за българската поезия — не е имало подобно широко представяне на италианското художествено слово.