Главата на Гогол. Игрите на гения, или животът на Леонардо

В биографичната си творба "Да бъдеш Бош", Анатолий Корольов споделя, че в момента живее четвъртия си живот. Той твърди, че предишният му живот е бил около 1470 година по време на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош. Маестрото го допуснал да участва в създаването на известния триптих "Градината на наслажденията" (който се намира в музея "Прадо" в Мадрид).

В новия си шедьовър — "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава своята завладяваща средновековна история от името на очевидец, но този път главният герой е Леонардо да Винчи. Корольов описва Леонардо като свой съвременник от третия му живот и предоставя множество детайли, които дори не са били известни на първия биограф на художника - маестро Базари. Няма нищо учудващо: когато Леонардо умира през 1519 година, самият Базари е едва седемгодишен. Освен това Корольов заявява, че Леонардо е открил тайната за безсмъртието и все още е жив.

Четвъртият живот на Анатолий Корольов започва през 1949 година в Русия; той се ражда като тригодишно момче – единствен син на прекрасна двойка родители от уралския град Молотов (към днешна дата преименуван). С времето момчето пораства и става един от най-известните писатели във нова Русия.

Корольов има зад гърба си десет книги и хиляда есета. Написал е пет радиопиеси с успешни постановки в Москва, Талин, Варшава, Bratislava и Кьолн. Популярността му идва с романа за отсечени глави — "Главата на Гогол", за който получава престижната италианска награда "Пене" (веднага след Умберто Еко) наред с други международни отличия. Произведенията му са публикувани не само в Русия, а също така и Италия, Франция и Германия.

Анатолий Корольов вижда светлината през 1946 година в Перм. Премиерата на дебютния му роман — сюрреалистичният "Дракон" — настъпила тридесет години след написването му през 1972 г., придружен с рисунки и колажи от автора самия. Като една от водещите фигури нa руския постмодернизъм Corolyov добива международно признание благодарение na повестите si i романите “Геният nа местността” (1990), “Ерон” (1994), “Чovekът-ezik” (2000), “Главата нa Гогoл” (2000), “Змия nа огледалото” (2001) oraz ”Да бъдеш Бош” (2004).