Поверително удоволствие

Рандъл вече не бе онова романтично момче, затова успя да види Линдзи без илюзии. Приемаше я такава, каквато е, и се остави да бъде завладян от нейното леко безскрупулно и дори вулгарно излъчване на жизненост. Дори фактът, че тя явно търсеше добра партия за брак - макар и не много открито - му носеше удоволствие. Някои по-наблюдателни хора можеха да я нарекат пресметлива лисица, но с него беше искрена; нямаше нужда да се преструва и именно това правеше малките й хитрини още по-очарователни. С него тя проявяваше честност и откритост, а най-привлекателното в нея - освен приликата с Диан дьо Поатие - беше нейното божествено безразличие към обществените морални стандарти. Усещаше своята пълна свобода. Тя бе неговият грешен ангел на падението - често повтаряше това - и чрез нея той изпитваше радост от най-вълнуващите моменти на споделено развратство.