Човекът с 1000 лица

Как едно малко момче, разстроено от факта, че случайно е довело до смъртта на птица, след години се трансформира в хладнокръвен убиец? Той безпардонно манипулира полицията и успява да избяга от строго охранявани затвори в Канада и родната си Франция, за да бъде впоследствие обявен за обществен враг номер едно в тези две държави.

Изправен пред омраза, насилие и смърт по време на Френско-Алжирската война, Жак Месрин прави неуспешни опити да се интегрира в обществото. Това го оставя сам да се бори с психическите си травми. В крайна сметка той отказва да приеме системата и започва криминалната си „кариера” като талантлив крадец и банков обирджия. Неговият най-забележителен успех същевременно е причина за провала му - начинът му на живот е освободен от морални ограничения и законови норми. Желанието му към разрушение - което носи метафорично значение - главно цели всякакви фалшиви авторитети, включително тези на самата държава. Значително по-късно, преди последното си бягство от затвора, той пише автобиографията си като форма на самообвинение и осъзнава колко невярна е била концепцията му за щастие: "Не знаех, че човек който печели малко е щастлив именно защото това постижение идва с труда; не подозирах какво означава истинското богатство извън парите; [...] че семейният живот и наблюдаването как децата растат са реалните източници на щастие; че героизмът всъщност представлява ежедневния сблъсък с житейските трудности."

Месрин получава прозвището "Човекът с 1000 лица", дадено му от медиите. То става предпочитано заглавие за българското издание на неговата автобиография поради многозначността й спрямо оригиналното L’Instinct de mort според Фройд.

През 2008 г., филмите посветени на легендарния гангстер - "Обществен враг №1" (L'Ennemi public №1) и "Влечение към смъртта" (L'Instinct de mort), носят наградата „Сезар” на актьора Венсан Касел и режисьора Жан Франсоа Риши.