Не се предадох. Моята тридесетгодишна война

В горещото утро на 10 март 1974 г. в полицейското управление на филипинския остров Лубанг влиза издръжлив японец, облечен в избеляла униформа от императорската армия. Той се покланя учтиво пред удивения полицай и внимателно оставя старата си пушка, заявявайки: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Следвам заповедта на моя командир да се предам.“

Онода е роден през март 1922 г. в префектура Уакаяма и през 1944 г. постъпва в училището на Императорската японска армия, където изучава партизански тактики и разузнаване. Назначен е на остров Лубанг с ясната заповед: „Абсолютно не трябва да загинете сами. Може да минат три или пет години, но каквото и да стане, ние ще дойдем за вас.“ След тридесет години той получава нова команда. През този период нищо не успява да го отклони от воинския му ангажимент - листовките над джунглата за края на войната и радиопредаванията от Япония са смятани за врагове.

През всичките тези години групата под негово ръководство извършва повече от сто атаки срещу американските радарни станции, филипинските полицаи и чиновници; убити са около 30 души, а стотици ранени.

През февруари 1974 г., по време на експедиция в джунглата на Лубанг, японският студент-ентомолог Норио Сузеки случайно попада на Онода и опитва да го убеди да се върне у дома в Япония. Но Онода отказва категорично - готов е само ако получи отменена заповед от своя пряк командир от 1945 година. На 9 март 1974 г., майор Танигучи пристига на острова, свързва се с Онода и му връчва документа, който освобождава героя от задълженията му.