За скръбта и разума

"В началото беше консервата. По-точно, всичко започна с Втората световна война, когато блокадата и гладът отнеха повече животи, отколкото всички бомби и куршуми взети заедно. Когато блокадата приключи, се появиха американските телешки консерви от фирма „Суифт”, но не съм сигурен в това твърдение. Помня как ги опитах на четири години.

Това беше първото месо след дълго време. Не запомних толкова вкуса му, колкото самите консерви – високи и квадратни с ключе за отваряне; те представляваха нова механика и различно усещане за света. За руските деца ключето беше истинско чудо: ние знаехме само как да използваме обикновена отварачка. Страната все още разчиташе на пирони, чукове и болтове - това бе основното ѝ оборудване; така щеше да бъде през голяма част от живота ни. Затова никой не можеше да ми обясни как точно затварят тези кутии – до ден-днешен не мога да разбера процеса им на затваряне. Тогава наблюдавах учудено как мама сваля ключето от консерва, повдига металното езиче и го завива.

Дори години след като съдържанието им изчезна в тоалетната, самите кутии – високи с закръглени ъгли в бордо или тъмнокафяв цвят със странни надписи върху тях – продължаваха да присъстват по много домове: понякога просто като декорация или пък удобно средство за прибиране на моливи и инструменти или даже като саксии.

След време тези кутии изчезнаха - както техните необичайни форми, така и смляното съдържание вътре в тях. С годините стойността им се увеличаваше - те ставаха все по-желани сред децата при размяна на стоки. Можеше да смениш една такава кутийка срещу германски нож или моряшки токче, а понякога дори лупа - независимо че често порязваше пръстите ни. В трети клас аз гордо притежавах две такива.”