Сладко нищо

В съвременния свят не е необичайно учен да се впусне в света на художествената литература. Също така, успехът не е рядкост за него или нея, какъвто е случаят с известния български автор Боян Биолчев. Не искам да кажа, че можем да свържем творчеството му с т.нар. „професорска проза”; той не цели да демонстрира своите знания и широка култура. Напротив, имам усещането, че Биолчев притежава младежки дух, който ни води с оптимизъм и лекота през светлината на разбирането за човешката съдба – тя далеч не е героична, а по-скоро странна. Светът без странните личности би бил значително по-беден, нали? В началото на кариерата си Биолчев пишеше велики истории дори в рамките на краткия разказ; по-късно обаче неговият стил стана все по-сгъстен, сякаш бе подложен на дестилация. Неговата поетика запази силната си въздействие, но стана многофункционална и ненатрапчива. Читателят получаваше пълната отговорност за извличане на урока от историята. Днес произведенията му наподобяват фотографии – те улавят човешки преживявания или сблъсък между противоположности в деликатна трагикомична атмосфера зад детайли, които подсилват идеите на автора. И всъщност трагикомедията е неизменна част от нашия живот?
Вера Мутафчиева