Седем истории за любов грях и смърт

Личността на това място вече е изчезнала. Къщите бяха разрушени, липовите дървета отсечени, а паветата от площадчето натоварени на огромни камиони. Хората също ги няма. Птиците са си отлетели. Но аз - онова малко момче от миналото, все още продължавам да мечтая за уличката; никой не може да я заличи от спомените ми. Спомням си и героите на тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол. Всяка вечер отправям молитви за упокой на починалите близки и приятели и моля за здраве и щастие на живите около мен. Чувствам се все по-непокорен в душата си. И пак се моля.

Този текст поставя финала на творбата на Валентин Георгиев. Завършекът служи едновременно като начало: „Седем истории за любов, грях и смърт“ представлява цикличен роман - разказ за една уличка и съдбите на хората там живеещи с различни интереси, интелектуални способности и възрасти. Всеки носи своя собствена болка. Опитвайки се да избягат от самотата си, героите потъват в любовта ,греха 以及 смъртта.