Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916-1918

Тази книга разкрива личните опити на български войници и офицери, които са взели участие в жестоките сражения около Дойранското езеро по време на Първата световна война. Дойранската епопея често се счита за един от най-величествените моменти в историята на българските въоръжени сили, но настоящият сборник променя акцента от победоносните хроники към човешките аспекти на конфликта.

„Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 – 1918“ представлява уникална колекция от дневници, мемоари, разкази и писма написани от общо 28 лица, като някои от тях се публикуват за първи път. В нея могат да бъдат намерени спомени както на писатели и поети, така и на военни кореспонденти и обикновени войници — редови бойци или офицери в активна служба и резерв.

Читателите ще научат как през три години българският войник упорито защитава своите позиции срещу френски, английски и гръцки сили. Ще открият истории като раняването на поета Гео Милев, спомена на писателя Димитър Осинин относно първата газова атака, а също така разказа на редник Никола Казаков за неговото избягване от плен — както и много други малки, но дълбоко човечни случки.