Свой на чужда земя. Разговори с Блажо Николич

Блажо Николич е наистина уникален и забележителен човек. Въпреки че това твърдение е вярно, трудно ми е да продължа в същия дух, тъй като звучи клиширано. Самият Блажо обаче не се вписва в никакви стереотипи.

В „особени белези“ мога да подчертая: неговият изключителен талант за общуване с всеки - независимо дали става дума за бездомници или политици; специалното му призвание - да свързва хората и да извиква доброто у тях; както и страстта му към всичко, което може да донесе истинска радост на хората, придавайки смисъл на живота им и правейки го по-красив, щастлив и дори по-лек… стремейки се така светът да стане по-добро място.

Блажо Николич (роден през 1952 г.) идва от село Ранилуг в бивша Югославия. След завършване на арабистика в Белградския университет заминава за Либия, където живее десет години. През 1982 година той се установява във Виена със семейството си, занимавайки се с бизнес и участвайки в частна театрална трупа.

През началото на 90-те години премества своето местоживеене в София, където активно започва контакти предимно с представители на театралната среда. Сред близките му приятели са известни личности като Теди Москов, Александър Морфов, Валери Йорданов и много други важни фигури от българското изкуство през този период.

Участвайки в различни техни проекти, той започва кариера като актьор, композитор и преводач. Освен това щедро подкрепя млади таланти от сферата на театъра и киното. Участвал е в множество български и международни филмови продукции като „Кал“, „Сомбреро блус“, „Подгряване на вчерашния обед“, “Съдилището”, “Тувалу” , "Последният неандерталец" между другите. Съосновател е на школата за незрящи актьори - "Невиждан театър".

Той притежава ненаситна любознателност, неспокоен дух та широка душа - пътешественик както физически така и метафорично.
В момента живее в Пловдив.