Кой век сме сега?

"„Новата хронология", разработена от Анатолий Фоменко, представлява едно от най-забележителните открития на XX век. Въпреки това, то остава само хипотеза, която постепенно замества традиционната интерпретация на историята и я превръща в също така хипотетична. Коя версия ще спечели? Лично за мен е по-важно да се запитаме: кога „новата хронология" ще получи широко признание?

Откритията на Фоменко все още не са приети масово и много експерти смятат, че те всъщност представляват заблуждение с елементи на мистификация. За да разберем механизмите зад тези дебати, можем да ги сравним с други значими исторически открития.

Например, идеята за кълбовидната форма на Земята е била известна още в античността; въпреки това представата за плоска земя продължава да доминира векове наред. Необходимостта от време за утвърдяване на вярната теория често надхвърля стотици години.

Сходен процес наблюдаваме и при преминаването към хелиоцентричния модел на Слънчевата система - промяната от възприемането на Земята като център до признаването й като част от орбитата около Слънцето също изисква дълго време.

Когато става дума за компютрите, никой не би могъл в края на 30-те години да предвиди как примитивните електронни калкулатори ще прераснат в мощни устройства, които радикално променят нашето ежедневие и цивилизацията като цяло.

Така ние сме свидетели (и вероятно участници) във важна трансформация в една от най-древните науки - историята. Тази промяна произлиза от конфликти между идеи и може да продължи дълго време.

Какво точно включва „новата хронология"? Основните концепции могат да бъдат намерени в книгата, която читателите имат пред себе си. В кратце казано, тя предполага, че всички важни исторически събития са се случили през последното хилядолетие вместо през многото хилядолетия описани от традиционната историография - включително Изхода на евреите или строежа на Хеопсовата пирамида.

Как обаче е възможно такова твърдение? Един пример може да осветли механизма: ако вземем три монографии относно Балканската война - българска, сръбска и гръцка - без датировки бихме видели значителни различия между техните версии. Българският текст би акцентирала върху победите си във войната; сръбският вариант би представил успехи чрез пленяването на турските командири; а гръцкият документ щеше вероятно да минимизира ролята си до периферии.

Ако след сто години един американски учен прочете тези трудове без дата информацията приспособяваше мащаба толкова много различности помежду им , че той можеше лесно να заключи наличието не просто трима автори но почти три отделни военни конфликти!

Възникват въпросите дали подобни неточности действително са били допуснати в историята? Как можем успешно идентифицираме такива несъвпадения? И ако успеем тях ли коригираме?

Тези теми образуват основополагащи проблеми около "новата хронология". Поставя се задача първо ясно доказване наличността груби хронички погрешности у старинния вариант,. След което трябва определяне времевият контекст этих ошибки & поправките им

Досегашният напредък показал сложността задачи.. Цялостното преосмисляне стара натрупана информация , свързано критичен анализ материал потапящ ни извора(архивы документи инскрипций) изисквал огромен труд множество специалистами .

В момента изглежда ясное положението критическата оценка стара версия доста солидная . Грубо начертания опити установление нова общая картина миналото предстои сериозные усилия

Проектът Цивилизация“ има активна работа под ръководството професор Ярослав Кеслер Москва . Германия публикували критику актуални истории ; сред авторитетнители Х.Илиг У.Топер Е.Габович .

Представям ви настоящото произведение публикувано благодарение издателство Литера Прима предоставено читатели оказали интерес посмртном научному подходу

Фоменко работещ по идеях вече 35 годиш колектив Носовский вдобавок десетки книги резултати плодотворного труда Надявам се ,че тази книга донесе познания читател към уникални прозрения необичайный методологии

Йордан Табов
Старши научен сътрудник Институт Математика Информатика БАН
Декември 2003 г."