Преживявания на границата на смъртта

Млад лекар, с влажни от сълзи очи, застава пред малката ми маса, на която след лекция подписвам книгите си. Докато се опитвам да намаля дългата опашка от чакащи, той споделя историята за внезапната загуба на три и половина годишния си син. От този трагичен момент са изминали три седмици. Детето е родено с тежки увреждания и освен психическите проблеми, имало е и вроден порок на сърцето. То било целият смисъл на живота му; през годините момчето станало негов учител и никога не можел да забрави искрените любящи очи. Задава ли си детето въпроса защо ще умре? Защо едно дете идва на света с недостатъци? Какво обяснение има за толкова внезапното му напускане, при което родителите не успяват да се подготвят? Ако съществува Бог, какъв е замисълът зад краткия и труден живот?

Тези основополагаещи въпроси относно смисъла на живота ни и смъртта често възникват по време на моите лекции. На тези екзистенциални дилеми всеки човек трябва да намери свой собствен отговор.

Сега пред мен стои млада жена. Тя разказва накратко как нейният партньор загинал в автомобилна катастрофа преди осем седмици. С плач признава колко трудно ѝ е да освободи ума си от мислите за него - знае колко важно е това чувство и аз акцентирам върху него в лекцията си, но тя все още не може да се справи със скръбта си.
Питам я: „Чувствате ли присъствието му около вас? Получавали ли сте някакви знаци или послания?" Тя ме гледа несигурно. Успокоявам я, че процесът на забравяне изисква време и няма причина за тревога. Как можем да научим себе си да приемаме загубата? След около половин час тази жена се връща при мен с размисли относно моя въпрос за чувството ѝ към починалия мъж. Спомнила е един случай две седмици по-рано - докато пътувала с кола видяла мъгла от която излязъл любимият ѝ; хванал ръката ѝ нежно и казал сбогом.

Ако сериозно разглеждаме подобни тематики, разумът често пречи повече отколкото помага - склонни сме към ирационални мисли; наред със собствения инстинкт бързо нахлуват съмнения в нашата интуитивност. Дори сред хората получили знак или послание мнозина намират това недостатъчно като доказателство: "Чувствам го близо до мен много често - но поне веднъж бих искала той просто да премести нещо!"

Защо стотици хора установяват спонтанна връзка с покойниците си докато други търсят безуспешно всякакви сигнали?

Какво време можем да усещаме присъствито им?

Не би ли могло те вече повторно да са се преродили? Осемдесетгодишна жена разказва как изгубила двете свои сестри твърде рано при автомобилна катастрофа пред повече от пет десетилетия назад: "Всякаш винаги са тук около мен когато имам нужда." Възможно ли е такова чувство след всички тези години?
На всички тези важни въпроси ще отделим внимание в настоящата книга.
Бернард Якоби