Пародийното в литературата

Целта на настоящото изследване е да анализира пародията и пародийните елементи в литература, която обикновено не се счита за такава - българската. Непародийна по подразбиране можем да наречем онази литература, която не само че няма достатъчно произведения с пародийни характеристики, но също така липсват и задълбочени проучвания относно тях. За доказването на първоначалното твърдение са нужни множество специализирани уточнения, докато вторият аспект касае предимно библиографска осведоменост. Важно е да се отбележи, че през повече от двестагодишната си нова история българската литература не разполага нито с едно (в най-пряк смисъл) издание посветено на темата за пародията и свързаните с нея явления. По този начин тя може безусловно да бъде определена като непародийна.

Въпреки това остава въпросът дали отсъствието на литературноисторически и критически анализи автоматично елиминира наличието на пародийност в тази литература – проблематика, чийто отговор не може лесно да бъде даден. Особено когато литературната критика (особено през 70-те и 80-те години на XX век) започва все по-често да използва термини като „пародия”, „пародично” и „гротескно-пародийно” при анализа на процесите в съвременната българска литература.