Езерото. Митопоетичен генезис и литературно битие (от Античност до Романтизъм)

Книгата разказва за сложния процес на раждане и неочакваните художествени трансформации на един образ с непредвидима съдба. Защо именно езерото? Нали историята на езерото е същевременно и историята на пейзажа? След задълбочено изследване на неговото присъствие в многовековното културно развитие в европейската литература, се установява, че то притежава уникална история, която се различава от художественото възприемане на природата. Освен това, не бива да бъде идентифицирано и с поетиката на водата. Произходът на старогръцката, латинската и общославянската дума за езеро отразява античните и библейските текстове, където терминът обозначава дълбоко безводно място или ров – символи като гроб или огнена геена. Как ще се прояви тази закодирана смислова сила през литературната история? Как променящите се естетически и философски нагласи влияят върху оформянето и освобождението на езерото като художествена концепция? Защо при Ренесанса темата за природата поставя езерото извън централния интерес до периода преди романтизма? Предложената монография представлява първия опит да проследим дългия му път от Античността до Романтизма, когато то става основен изразител на цялостна визия относно красотите и ужасите в духовния свят, а следователно – във вътрешните пространства у човека. Включените литературни произведения обхващат различни национални контексти, включително славянски такива, което предоставя нови перспективи за допълнителни проучвания по очертана или свързана проблематика както в микронационален аспект, така и в макрокомпаративистичен план.