Бях на война

Нещо в съзнанието ми ме подтиква: не трябва да пренебрегваш емоционалните спомени на Досю Драганов от "Бях на война". Изненадата идва, когато откриеш в скромните му писания таланта на един истински белетрист, който разговаря само със себе си. Този интимен нюанс не може да се постигне с разсъждения или излишни украшения в езика и формите. Произведенията на Драганов демонстрират белетристичен дар, произлизащ от неговото искрено сърце.

Петко Росен

Авторът на тези лични и естествени истории от Първата световна война, Досю Драганов, ни води сред редиците на Първи пехотен софийски полк, част от Желязната (шопска) дивизия. Непосредствено след завършването на военната школа и без нито ден опит в бойни условия, той бива изпратен направо в центъра на битките по Добруджанския фронт с командването над взвод от 6-та рота.

Случки за героизмът и патриотизма се преплитат с ежедневните трудности, хумор и шеги във войнишкия живот. Историите последват една друга - автентични като разказвани от близък роднина или приятел. Те бързо захващат читателя и го държат ангажиран до самия край. Споделяме радостта с автора при пристигането му на фронта сред вече прославени ветерани; преживяваме бойното кръщение, раняване, възстановяване и повторно връщане обратно към фронтовете - този път обаче насочвайки се към южната част...