Надживявания

Книгата предлага възможност за разглеждане на значението на термина, използван в заглавието. „Надживяване“ е дума с множество значения, която може да означава както надмогване на друг човек, така и да бъдеш надживян от него; също така включва идеи за вътрешно преодоляване или дори самото съществуване. Животът като форма на надживяване може да представлява грижа или забравяне, приемане на подарък или носене на тежест, преодоляване или пречупване; той е свързан със спомени за миналото и надежди за бъдещето. Тази концепция обаче има и двусмислено значение, което се отнася до преминаването през раждането и смъртта.

Зад понятието стои сложен теоретичен въпрос, който книгата анализира чрез феноменологични подходи и социоанализи, а донякъде - критическа теория. Става въпрос за проблема с генеративното време като уникална форма историческа действителност в контекста на свръхмодерността - към нашия актуален момент с пандемия и конфликти.

Структурата на книгата е изградена около няколко аналитични цикли. Променя се фокусът върху времевото измерение и идентифицирането на основната точка, от която произлиза генеративното време: първата част изследва времето при социалните страдания и смъртта; във втората става дума за символичното раждане („събуждане“) на генеративния субект; третата част акцентира върху биокапиталистичното разширение на живота. Главата относно пандемията и заключителният текст по темите война и политики около смъртта подчертават „ексцентричното позициониране“ при всяко изследване - не какво представлява времето според Хайдегер, а Кой сме ние спрямо него в нашите взаимовръзки. Линиите тези размисли се събират в стремежа светът ни да бъде разбран като динамичен генериращ свят с дълбока историческа природа.