Златната утопия

Няма епоха, която да не твърди, че именно тя бележи началото на Златния век. Например, Великата френска революция обяви идеалите за равенство и братство между хората. Американската революция се гордееше с освобождаването на робите. Октомврийската социалистическа революция пък акцентира на справедливостта. В своя ред нашата „демократична“ революция обещаваше богатства и почивки на екзотични места като Малдивите. Всички тези обещания бяха насочени към близкото бъдеще, но то оставаше само далечна надежда.

В контекста на Новото време архаичната страна на Златната утопия не се намира в бъдещето, а по-скоро в безсмъртието — в паралелно измерение извън обикновения свят. Тази територия е изолирана от околната действителност чрез студ или жега и често се разполага върху недостъпни острови като Хиперборея, Етиопия, Беа, Авалон и други подобни места. Само избраните души — аристократите с героизъм в лов или бой — имат правото да я населяват.

Описание на тази страна често подчертава негативните аспекти спрямо живота сред живеещите: там липсват каквито и да било климатични крайности; хората не завиждат помежду си, нямат конфликти или болести; работата е ненужна, тъй като земята сама произвежда три реколти годишно; златото няма материална стойност там – то представлява духовен символ. Тракийският бог Залмоксис уверявал своите последователи във вечността след смъртта им - те ще попаднат в страната щастие. За да подкрепи учението си с доказателства той построил подземен дом и след три години повторно се появил пред тях. Всяка утопия започва с лъжа...