История на българското изобразително изкуство

„История на българското изобразително изкуство” е проектът, който големият изкуствовед Кирил Кръстев не успява да завърши. Той посвещава целия си живот на него и натрупва множество проучвания, обхващащи хиляди страници, но те никога не са систематизирани в единно произведение.

След смъртта му години по-късно Иво Милев взима инициативата да събере всички архиви на Кръстев и въз основа на събраните материали изгражда цялостен обзор на развитието на българското изобразително изкуство от древността до края на ХХ век.

Кирил Кръстев (1904-1991) е една от най-забележителните личности в българския художествен свят през почти седемдесетгодишния си период. Завършва естествени науки в Софийския университет през 1930 г., а след това специализира в областта на визуалните изкуства в Париж.

Започнал като поет, той се утвърдил като есеист, литературен критик, публицист и експерт по изкуства. Някои от най-популярните му творби включват „Спомени за културния живот между двете световни войни”, „Пикасо”, „Микеланджело”, „Сирак Скитник” и други.

„В контекста на различията с литературната история досега не е осъществявано подобно проучване относно художествения процес в пластичните изкуства – архитектурата, скулптурата, живописта, графиката и приложното творчество.”
Кирил Кръстев