Момиченцето, което си играеше на Бог

Този роман е изненадващ, емоционален и наситен с хумор, но също така носи дълбока тъга. Той разказва за съвременната работна емиграция по един неочакван и увлекателен начин. В сюжета се преплитат перспективите на Радица – малко момиче, отгледано от баба си и дядо си, Летиция – майка й, която работи в Италия, както и други значими персонажи.

Книгата оставя силно впечатление; темите за детството, невинността, отчуждението и сблъсъкът на различни разбирания са умело свързани помежду си. Разкриват се семейните отношения и процесът на загуба на идентичност в свят без сигурност.

Романът завладява читателя; историята го държи в напрежение до самия край, докато не прочете последната страница.