Рапорт пред Ел Греко

"Генерале, битката приключи и подготвям своя отчет; ето къде съм воювал, ето как се сражавах. Бях ранен и уплашен, но не избягах; зъбите ми тракаха от страх, но стегнах здраво челото си с червена кърпа, за да прикрия кръвта, и се хвърлях в атаката. Едно по едно ще ти представя своите страдания – душата ми до такава степен ще бъде разкъсана, че остава само малко парче пръст, смесено със сълзи, пот и кръв. Ще споделя борбата си с теб за облекчение; ще се освободя от добродетелностите си, от срама и истината. Как успя да създадеш „Толедо през време на буря“? Душата ми е подобна на тази картина – мрачни облаци прорязани от ярки мълнии; тя отчаяно се бори между светлината и тъмнината. Ще я видиш под внимателния ти поглед и ще я оцениш. Спомняш ли си онази тежка поговорка сред нас критяните? „Където не постигнеш успех – върни се назад; а там където успяваш – продължавай напред!“ Ако не съм успял дори само час живот да имам пред себе си, пак ще се върна за нова атака; ако пък съм постигнал успеха - земята сама ще ме приеме до теб."