Последното изкушение

"- За манастира ли? - извика тя с неочаквана ярост. - Каква е причината? Какво ще търсиш там? Не те ли е жал за младите години?
Младият мъж остана безмълвен, а старицата поклати глава, която изглеждаше износена; след това изсъска като змия.
- Търсиш Бога ли? - попита тя с ирония.
Гласът на момчето прозвуча почти безжизнен:
- Да...
Старицата ритна кучето, което се луташе около слабите й крака, и се приближи към него.
- Ох, нещастнико! - възкликна тя. - Ами че Бог не живее в манастирите, а в домовете на хората! Там където има мъж и жена, там присъства и Бог; там където са деца с техните грижи, готвене, спорове и помирения – там също е Бог. Не вярвай на приказките на завистниците – когато лисицата не може да достигне до гроздето, казва че е зелено! Истинският Бог е този домашният, а не манастирският; нему трябва да се покланяш; другият принадлежи само на завистливците!"