Нишавските българи

Нишавските българи представляват група, която обхваща населението около река Нишава, между Цариброд и нейното вливане в Морава, като основните градове в района са Ниш и Пирот. В местната общност на българите, особено сред мигрантите от Пиротско след 1878 г., се е запазило старо самоназвание "нишавци". То вероятно произлиза от името на реката Нишава или от историческото название на Пирот - Нишава. В редки документи до XVIII век градът Пирот също е наричан Нишава. Затова и близката до Ниша епархия - Пиротска, носи името Нишавска, а митрополитът й се титулува като Нишавски.

С малки изключения нишавските българи не са били предмет на отделни проучвания в българската историческа литература; вместо това техният случай често попада под обсега на историографията за моравските българи. Това води до постепенно избледняване на тяхното присъствие както в литературния дискурс, така и в националното съзнание. Те не се различават значително етнокултурно от своите съседи - българите от Софийско, Видинско и Тимошко; основна свързваща линия помежду им остава драматичната история. Тези хора са били принудени да защитават своята идентичност срещу три основни натиска: ислямизацията от османците, гръцката пропаганда чрез фанариоти и сръбския национализъм след средата на XIX век. След освобождението си по време на Руско-турската война те скоро изпитват разочарование при новото чуждо управление - християнско и славянско - но все пак толкова непримиримо към техните народностни стремежи.

Има един вид недобронамереност в начина, по който само за няколко десетилетия част след част територията Северозападна България е откъсвана. Именно тази географска близост към централна Европа прави нишавските българи първоначално активни борци за свобода във всяко раздвижване покрай северозападната граница на Османската империя; ала тя впоследствие ги поставя близо до конфликтите между великите сили с различни интереси там. Не трябва да забравяме също така факта, че тогава още няма възстановена независима българска държава или политика; затова отсъстват „български грехове“ спрямо европейското равновесие - каквито по-късно ще бъдат посочвани като причина за съдбините им.
Стоян Райчевски