Върховният Македоно-Одрински комитет/1895-1903/

През 1903 година се отбелязват сто години от Илинденско-Преображенското въстание, което представлява най-масовото и саможертвено усилие за освобождение от чуждата власт и завършване на националното обединение в новата българска история. Това беше и най-дълго подготвяното възстание. В продължение на десетилетия две значими организации - Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) извън пределите на България и Македоно-одринската организация (МОО) в страната, промениха начина на живот, мирогледа и самочувствието на цяло поколение българи, вдъхновявайки ги с идеала за свобода и предоставяйки им оръжие. Зад тях стояли тайни офицерски братства в армията, които вложили професионализъм, военен опит а често дори живота си в освободителната борба, превръщайки народа във въоръжена армия с дисциплина, способна да устои срещу превъзходството на противника цели три месеца.

Историческите изследвания дават различна оценка относно приноса на трите организации към подготовката и реализирането на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Най-високо внимание получава Вътрешната организация, която продължава дейността си още три десетилетия след събитията. Историята й е подробно разгледана чрез множество публикации – сериозни монографии, тематични сборници както и стотици статии. Досега малко внимание бе отделено на офицерските братства поради политически или други причини; напоследък обаче те започват да привлекат интереса на историците с редица проучвания включително една монография. За разлика от тях Македоно-одринската организация остава почти незабележима; името й рядко се споменава а активността й основно се свързва единствено с ръководния орган - Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) в София. Публикациите относно МОО са крайно недостатъчни спрямо нейния принос към националноосвободителните усилия; стогодишният юбилей премина без особено внимание от обществото освен един научен форум чиито материали така никога не бяха публикувани.

Тази липса на интерес към МОО изглежда особено учудваща предвид факта че архивът му е напълно запазен добре обработван и достъпен за изследователи отдавна.
Настоящият сборник представлява скромен опит да запълни празнотата в познанията относно историята на освободителните борби в Македония и Одринско като съдържа 14 статии публикувани между 1988 – 1999 г., разнообразяващи тематики свързани със структурата и дейността на МОО. Те не покриват всичките аспекти но предлагат сравнително ясна картина за същността й както και ролята й в движението за национално освобождение.

Светлозар Елдъров