Книга Псалтир и българската поезия

Темата на настоящото изследване е наличието на фрагменти от Книга Псалтир в поетичните творби на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов и Атанас Далчев. Тези автори творят през различни етапи от българската литературна история, което позволява да се проследят измененията в отношението на културата към православното християнство.

Псалтирът представлява вдъхновена от Бога книга. Част от Стария Завет, тя съдържа молитви под формата на поезия. По този начин можем да я разглеждаме и като религиозна поезия. Всъщност най-старата форма на поезия е именно религиозната, а сред древната литература особено място заема еврейската религиозна поезия. Много предсказания от Пророците също са записани в стихотворна форма, както и текстове като Книга Еклисиаст или Проповедника, Книга Песен на песните, Книга Йова и Книга Притчи Соломонови.

Като свещена книга с дълбоки корени в древната (известна за хората от миналото) поезия, Псалтирът служи като обширен сборник с произведения със специфична ритмика и метрика; той използва паралелизъм, акростих и други художествени средства за изразяване на религиозния опит и възприятие за света. Най-същественото е това: чрез псалмите човешката душа общува с нейния Творец посредством поетични форми. Освен всичко друго псалмите представляват също така молитви.
Сава Сивриев