Екзегези. Из историята на българската литература

Секуларизацията на културата не е повод за радост. През 80-те години на XIX век, след началната привидна удовлетвореност от наличието на изящна литература, живопис и романистика у нас, се появяват значителни културни трагедии сред творците сами по себе си. Обществото желае да съществува в синхрон с културата, но без присъствието на Бога. Освен това, самата култура претендира да задоволи душевните нужди на хората. Интелектуалният елит разглежда въпроси свързани с национални идентичности, история, социални проблеми и етика – което само по себе си не е лошо; подобно занимание включва антропологични аспекти и разсъждения относно човека.

Но ако решенията на тези предизвикателства са единствено фокусирани върху човешкия аспект, какво представляват те като решение при условие че игнорират Божията мъдрост? В българската поезия религиозното чувство остава рядкост – факт който младият Атанас Далчев забелязва ясно.
Сава Сивриев