Моето време

След Стефан Стамболов, Александър Цанков вероятно е най-критикованата политическа фигура в съвременната ни история. До 9 септември 1944 г. той се опитва да реагира на атаките срещу него основно чрез публикации в медиите или от трибуната на Народното събрание. По-късно, по време на принудителния си изгнание, решава да пише и започва работа над своите мемоари. Част от тях под заглавие "България в бурно време" вече е достъпна за българските читатели. В следващото си произведение, наречено "Моето време", проф. Александър Цанков не цели да оправдае или оневини действията си като обществен и държавен деец; вместо това споделя разкази за периода, през който активно участва в живота на българското общество - от началото на XX век до края на Втората световна война. Авторът отново влиза в спор с идеологическите си противници и едновременно с това осветлява малко известни аспекти както от личния си живот, така и от политическата история на България.