Магията на Поповци

Зная хора, които по време на тоталитарния режим получаваха повече пари от заработеното. Аз не бях сред тях, тъй като работех много и печелех почти символично. В резултат на това платих с здравето си.

Още помня какъв беше първият ми работен ден – майка ми ме изпрати с наставления да бъда точна, изискваща от себе си и никога да не отказвам работа, която ми възлагат! Тези качества всъщност се свързват с прусаците. Докато те утвърдиха своето място в историята, аз загубих моето в институцията, където работех заради здравословни проблеми.

Тогава вярвах, че положителната промяна в живота ми ще повлияе благоприятно на изгубеното ми здраве. И тази промяна дойде бързо - получихме покана от леля Либинка, приятелка на майка ми, да посетим нея и семейството й в махала Поповци край Вакарел. Те бяха купили старата кръчма там и я бяха преобразували в лятна къща. С тази фамилия ни свързваше три поколения приятелство; Фани и аз принадлежахме към второто поколение. Беше прекрасен летен ден и нашият автомобил Трабант – наричан шеговито Фюри на името на филм с главно действащо лице конче – ни отведе до Поповци – една от многобройните живописни махали около Вакарел, които софиянците със чувство за хумор наричаха "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл".

Берлин, 10 юни 2002 г.