Историята на 47-те ронини

В началото на осемнайсети век в Япония царят трудни времена. Това е период, изпълнен с фалшива показност и корупция в двора на шогуна в Едо (днешен Токио), а също така и с неумерени развлечения в развлекателните квартали на древно Киото, откъснати от социалната действителност. Изкуството процъфтява, като се ражда общественият театър. С увеличаването на влиянието на търговската класа започва да угасва привилегированото положение на самураите, които остро усещат загубата си, особено след като традиционно са смятали печеленето на пари за унизително.

По време на тези тревожни промени изблиците на насилие стават често срещани. Най-вече те приемат формата на бунтове сред селяните поради драстичното увеличение на данъците от страна на шогуна - върховния военен управник. Редките прояви подобни действия сред самураите се обясняват с тяхното задълбочено обучение и висока дисциплина.

Все пак дори един самурай има предел na търпимостта си; особено когато младежки даймио без опит попада под влияние разлагащия дух в императорския двор.

Сюжетът се развива през 1701 г. в Едо, където господарят Асано от Ако при пристъп гняв ранява корумпиран чиновник от императорския двор с меча си, предизвиквайки поредица събития, довели до една от най-кръвопролитните вендети във феодалната японска история. Тези инциденти потресоха страната и поставиха шогуна пред правна и морална криза. В края резултатът е новосъздадени герои - четирийсет и седемте ронини или бивши самураи от Если око . Историческите детайли относно техните действия са малобройни и често неясни; те вдъхновяват песни, истории, пиеси и филми със свои версии за случилото се.

Основната цел нa този роман е да представи възможността какво би могло да се случило през онези бурни дни, когато Япония остава изолирана от света извън себе си и хората все още живеят според стари традиции.