Светецът на неизбежната лудост

В духа на съвременната американска литература, но все пак с дълбокия психологически анализ, характерен за предишните си произведения, Елиф Шафак представя завладяваща история за различни и чужди личности, които не успяват да се слеят с масовото общество. Защо "гарванът се движи до щъркела"? Отговорът може да бъде намерен в творбата „Светецът на неизбежната лудост“.

Когато хората комуникират на общ език,
думите придобиват странната способност да изразяват мисли чрез мълчание
и да присъстват, дори когато ги няма.

Турският студент по политология Йомер осъзнава в Бостън, че американците обожават имената. Те са „мостове към замъците на човешкия живот“, през които навлизат както приятели, така и врагове. Когато узнаеш нечие име, получаваш достъп до значителна част от неговото битие; останалото са детайли и нюанси. В Америка Йомер става Омар и започва нов живот сред Абед и Пию, като се влюбва страстно в Гейл.

Гейл е очарователна американка и шоколадова майсторка със сложното име Зарпандит. Тя чувства себе си чужда у дома си и прикрива несигурността си зад необичайни хобита.

Абед желае да постигне научна степен по биотехнологии и постоянно е загрижен – за Йомер, за внезапното посещение на майка си, стереотипите относно арабите в САЩ и приятелката си от Мароко.

Пию е испанец изучаващ зъболечение; той изпитва страх от остри предмети и остава озадачен от многобройните роднини на мексиканската му приятелка Алегре – а понякога даже самата нея.
Страница след страница техните отношения се развиват динамично, променяйки представите им един за друг. В типичния свой стил Шафак комбинира остроумие с проницателни наблюдения във vivid mosaic of love and friendship against the backdrop of contemporary America— a landscape rich in cultural diversity that does not shy away from addressing the loss of personal identity it can bring with itself.