Ох, лю(бо)в

"Прониквах в нея с изключителна нежност, всеки милиметър беше внимателно измерен, сякаш нишките, които я съхраняваха цяла, можеха да се скъсат при най-малкото недоразумение. Тя се отваряше под мен с деликатната готовност на розов нюанс, предпазливо разгръщайки своята жадна за светлина сърцевина гънка по гънка. И двамата нямаше къде да бързаме - Ена защото времето в нейния свят течеше като замръзнала река от камък, а аз понеже желаех безкрайно да се наслаждавам на нашата закъсняла среща. Преди много години моят хищен стремеж бе да я покоря и разбия със силата на егоистичната ми младост, която черпеше енергия от разрушени сърца. Не успях и затова избягах. Но в този магически момент не исках никога да напускам; копнеех за вечността на нашето сливане, клетките на телата ни да освободят всякакво предишно наследство и в радостния хаос на новото начало да формираме единство, в което спокойно можем да се потопим."
Иван Голев