Симеон Втори. Политически роман

Животът на Негово Величество Симеон Втори, цар на българите, започва след смъртта на неговия баща Борис Трети, която настъпва на 28 август 1943 година. По това време престолонаследникът е едва шестгодишен. Столицата София е сериозно повредена от англо-американските бомбардировки; дори и дворецът не остава незасегнат. Царското семейство живее ту във Враня, ту в Царска Бистрица или понякога в двореца Ситняково, както и в имението край Кричим или малката къщичка с високи стени в село Баня - Карловско. В красивите синьо-светли очички на момчето се отразяват само бегло образите на Черно море и Евксиноград – място с много зеленина и минимален мирис на водорасли; шумовете от прибоя са заглушавани от дърветата около него. Макар заливът да изглежда спокоен, детето изпитва страх при бурята и солената вода.

В мрачната и опустошена София слугините тъгуват за Царя-Обединител Борис Трети. По горите и планините обикалят партизани; селата са подложени на охрана от жандармерията, а нивите в Златна Добруджа пустеят без обработка. На места като Делиормана, Средногорието и Родопите яташки къщи горят, а героите от ловните роти показват побити глави или позиране пред камерата с убити нелегални бойци.

Независимо че войната разделя народа си , за момчето цар всичко това остава неразбрано - то просто приема коронясването си от господата в черни дрехи със своите нежни очички:
- Да живее цар Симеон Втори!
Петър Христозов