Достоевски

Анри Троая споделя в едно интервю, че много известни личности са водили живот, който не съответства на величието на техните произведения. Биографът, изправен пред монотонността на съдбите им, често чувства потребност да ги романизира - той добавя детайли, интерпретира и дори измисля... Фокусът му е повече върху собственото творчество отколкото върху действителността или героя си. Но когато става дума за Достоевски, такова прегрешение е немислимо. Животът му е изпълнен с безкрайно отчаяние и удивително щастие; затова авторът предпочита да омекоти изразите вместо да ги засилва. Изглежда сякаш самият живот на този гениален писател представлява най-великолепния от неговите романи.

Тъкмо за него разказва Анри Троая. Вероятно никой художник не е успявал толкова почтително и чувствително да представи своя модел с цялото му великолепие, вътрешна борба и духовна сила. Читателят следи Достоевски по време на живота му в затвора и каторгата в Сибир, потопявайки се в дълбините на силните му страсти. Животът и творчеството се преплитат в един впечатляващ портрет - своеобразна фреска на времето и неповторимата руска душа.