Изповедите на авантюриста Феликс Крул

„Изповедите на авантюриста Феликс Крул“ е последният роман на известния германски писател и носител на Нобелова награда Томас Ман (1875–1955). Въпреки че формално се представя като първа част от по-голямо произведение, което предполага продължение, действително той започва да го пише в младежките си години и завършва едва към края на живота си. Според критиците, ако трябва да се открие аналогия между автора и неговите персонажи, то най-силна е тя с Феликс Крул.

Като син на некога заможен производител на вино, който фалира, Феликс Крул притежава изключителни умения за трансформация. Той смело приема предизвикателствата и винаги успява да извлече полза от всяка ситуация. С хитрост избягва военната служба; с креативност изгражда кариера в хотел в Париж; прилага чужда самоличност и тръгва на приключение; омагьосва сърцата както на майка, така и на дъщеря... Крул обича лукса и знае как да го постигне – играейки различни роли всеки път.

Романът предлага ярък поглед върху обществото преди „голямата война” и разглежда кризата с идентичността през игриво-пародийна призма. Темата му акцентира върху силата на въображението и неугасимия стремеж към щастие.