„Смърт във Венеция“ и други новели (ново издание)

В това издание са представени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955) – един от най-великите германски автори и носител на Нобелова награда за литература. Включените произведения са: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), смятана за шедьовър в немската литература, и „Смърт във Венеция“ (1911), както и „Марио и фокусникът“ (1930).

Всички тези творби разглеждат сложния и болезнен процес на творчеството, предлагайки дълбок анализ на емоциите с акцент върху психологизма, който достига до болезнено ниво. Темата за желанието за смъртта и концепцията за смъртта като форма на безсмъртие също присъстват в тях. С този сборник ИК „Колибри“ отдава почит към един от великите класици на XX век.

„Литературата е... съюз между страданието и инстинкта за форма.“
Томас Ман

Нищо не беше измислено — разходките в мюнхенските гробища, тъжният параход към Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо със семейството си, загубеният багаж… Всичко бе реалност. Историята основно се фокусира върху темата за смъртта като символ на безсмъртието и стремежа към нея. Най-силно ме интересуваше двусмислието около творческия акт и трагедията в изкуството; истинската тема тук беше страстта като форма на страдание.

Поначало моят замисъл не включваше хомосексуалност – ставаше въпрос за последната любовна история на седемдесетгодишния Гьоте с младата Улрика от Мариенбад; шокираща приказка с красота, гротескни моменти и объркване — всичко това впоследствие прерасна в "Смърт във Венеция". Личното ми лирично пътуване допринесе да развия темата около забранената любов. Еротиката тук играе ролята както на чувствено приключение, така и духовно такова срещу буржоазните морални ценности.

Разговорът между Томас Ман и бъдещия режисьор Лукино Висконти през 1951 г., свързан с адаптацията му "Смърт във Венеция", добавя контекст към тази важна работа.