Където лъкатуши Скът. Разкази

Трудно ми е да дам категорична оценка на този сборник с разкази, тъй като художественото му съдържание е пропито от документални спомени, а публицистичните моменти се преплитат с вдъхновяващи описания на природата. Въпреки това, убеждението ми остава твърдо - става въпрос за книга, написана с голяма любов към хората и красотите на природата, както и към добродетелите в живота и техните носители. Тази творба разглежда извивките на величествената мизийска река Скът, където са скрити ливади с аромати на свежи треви и лековити билки. Книгата проследява вечния български чернозем между Дунава и северните склонове на Врачанския Балкан. Разказва за Бяла Слатина и региона около Враца, населяван от благородни, трудолюбиви и смирени хора. Тук авторът изследва житейските им пътища - радостите им в малкото ежедневие както и страданията им.

Сборникът не може да бъде прочетен набързо; той не предлага безгрижна романтика. Това е едновременно история и документална проза, поезия със своя собствена ритмичност. Авторът Петър Доневски не прибягва до евтини трикове за привличане на читателското внимание; вместо това рисува справедлива картина на един район от България, където плодовитата земя щедро възнаграждава своите грижовни стопани.

Петър Доневски всъщност пресъздава собствения си опит чрез спомени за срещи преди и след политическите промени у нас. Заглавието идва от един включен разказ и точно обрисува сюжетните линии с персонажи като бригадири, трактористи или учители - реални хора с истински професии съществували в нашия живот.

Героите в книгата са познати лица или дори животни - уплашена сърна или избягала мечка. Доневски пише със специално уважение за различните етнически групи в България - работливите цигани или помохамеданчени българи например - които остават верни на имената си.

Вярвам във всеки ред от тази дълбоко човечна книга; вярвам също така в автора ѝ - морален човек с интелектуален подход , който познавам добре отвъд писмото му . Надявам се скоро да ни дарява нова литература , която ще продължава да празнува връзката между човека и природната красота , независимо колко тежък е животът .