Белият слон

Взаимодействието с изгнаниците не само ни позволява да усетим духа на миналите поколения, но също така предлага възможност да преразгледаме идеологическите абсурди, представяни като национален идеал. За да се изрази пълната истина, е важно да включим не само емигрантите, а и най-вече онези личности, които според Бочев „пред очите ни са преживели историята“, създали са я и със смъртта си. Нека заедно се върнем към времето на деветосептемврийския преврат, за да отстраним забравата около хилядите жертви и имената на 88 мъченици, които бяха изключени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г., много от тях платиха с живота или дълги страдания за своите граждански убеждения – например Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов и Михаил Арнаудов. Някои от тях все още живеят благодарение на публикациите в „Захарий Стоянов“. След това идват вътрешните емигранти; мнозина от тях имат дълбоки връзки с творческата философия на Бочев – той многократно споменава Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев и Христо Фотев. Не трябва да разделяме тези интелектуалци - автори на „несъгласни думи“ против фалшивия канон, тоталитарната утопия и насилието. В значителен аспект в храма на опозицията срещу догмата присъства Георги Марков - лъчникът и пророкът; неговият най-добър тълкувател е близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков